Как да се грижим за близък с деменция у дома — практически съвети

Когато близък човек е диагностициран с деменция, семейството често се чувства изгубено. Какво да правим? Как да го защитим, без да накърняваме достойнството му? Кога е „твърде много“ и трябва да поискаме помощ? В тази статия събрахме практически съвети, проверени в десетки случаи на наши клиенти, за да направим грижата у дома по-сигурна, по-спокойна и по-устойчива във времето.

Ако още не сте сигурни в диагнозата, започнете със статията „Ранни признаци на деменция“. Тук вече се фокусираме върху това какво да правим в ежедневието.

1. Изградете предсказуема рутина

Хората с деменция се чувстват най-сигурни, когато денят им е предвидим. Ставане по едно и също време, закуска в същия час, кратка разходка след обяд, любимото предаване вечерта — тези малки котви намаляват тревожността и объркването. Колкото по-постоянна е рутината, толкова по-малко е нуждата от обяснения и преговори с близкия.

Залепете на хладилника прост дневен план с едри букви и по възможност с картинки. Избягвайте резки промени — нова мебел, преместване в друга стая, нов телевизор. Дори малките промени могат да предизвикат сериозно объркване и нощно неспокойство.

2. Адаптирайте дома за безопасност

Деменцията засяга преценката, а с напредване на болестта и пространствената ориентация. Затова домът трябва да стане „по-просто място за живеене“:

Махнете опасните уреди от достъп. Изключете газовия котлон от мрежата, когато никой не е в кухнята. Поставете автоматичен спирачен вентил.
Заключете лекарствата. Дори витамини могат да бъдат опасни в двойна доза.
Сложете противоплъзгащи се постелки в банята и пред мивката.
Премахнете малки килимчета, в които краката се закачат — те са честа причина за падания.
Маркирайте вратите. Вратата на тоалетната с картинка, вратата за изхода с цветна лента или с допълнителна ключалка по-високо.
Добавете нощно осветление по пътя от спалнята до тоалетната.

При по-напреднала деменция помислете и за GPS гривна или часовник, ако близкият има тенденция да се „губи“ при разходка.

3. Говорете различно — но не покровителствено

Един от най-честите въпроси, които получаваме, е: „Защо не ме разбира, като говоря нормално?“ Защото при деменция мозъкът обработва информацията по-бавно. Това не значи, че близкият ви е оглупял — значи, че трябва да адаптирате начина си на общуване:

Говорете спокойно, кратко и едно по едно. Не задавайте сложни въпроси с няколко варианта.
Използвайте „да или не“ въпроси, когато е възможно: „Искаш ли чай?“ вместо „Какво искаш да пиеш?“.
Гледайте го в очите, докоснете го леко по ръката, за да привлечете вниманието преди да говорите.
Никога не спорете с погрешен спомен или с фантазия. Ако казва, че „мама ще дойде“ (а тя е починала отдавна), не го поправяйте грубо. По-важно е емоционалното състояние, не фактът.
Не използвайте детски тон — дори при тежка деменция човекът е възрастен и заслужава уважение.

4. Хранене и хидратация

Хората с деменция често забравят да ядат и пият или, обратното — ядат същото нещо няколко пъти, защото не помнят, че вече са яли. Важно е храненето да стане част от рутината: малки, чести хранения с лесни за дъвчене храни, винаги пресен хляб, плодове на видно място. Поставете чаша с вода до любимото му кресло — често хората просто забравят да поискат.

Внимавайте за признаци на затруднено преглъщане (кашлица при хранене, „запушване“). При такива признаци потърсете консултация — възможно е да е нужна промяна в консистенцията на храната.

5. Стимулация — не само развлечение

Мозъкът работи по-добре, когато е „зает“. Това не означава сложни кръстословици. Подходящи дейности са: подреждане на стари снимки, слушане на любима музика от младостта, прости домакински задачи (сгъване на пране, белене на картофи под наблюдение), кратка разходка, разглеждане на албум. Музиката е особено мощна — често хора, които вече не разпознават близките си, пеят дума по дума песни от младостта си.

6. Грижата за грижещия се

Деменцията е дълга болест. Тя може да продължи 5, 10, дори 15 години. Никое семейство не може да издържи без подкрепа. Ако вие сте основният грижещ се, помнете: не сте по-добър човек, ако се изтощите. Напротив — изтощеният болногледач прави повече грешки, става нетърпелив и страда сам.

Прегарянето започва тихо — хронична умора, безсъние, раздразнителност, чувство, че „нямате собствен живот“. Не го пренебрегвайте. Прочетете „Прегаряне при семейния болногледач — как да го предотвратим“ и помислете за временна професионална подкрепа.

7. Кога е време за професионален болногледач

Не чакайте кризата. Ясни сигнали, че е време да поканите професионалист, са:

Близкият започва да става нощем и обикаля сам;
Появяват се инконтиненция и нужда от хигиенни грижи, които натоварват семейството физически и емоционално;
Започват падания или близки опасни инциденти;
Семейството работи и не може да осигури непрекъснато присъствие;
Имате нужда от една нощ нормален сън, един свободен следобед, една седмица почивка.

Болногледачите от Хелфен са обучени специално за грижа при деменция — знаят как да реагират при объркване, как да избягват провокации, как да поддържат рутината и достойнството. Ако се чудите дали имате нужда от болногледач или от медицинско лице, прочетете „Болногледач vs специалист при деменция“.

Заключение

Грижата у дома при деменция не е въпрос на героизъм, а на стратегия — добра рутина, безопасен дом, добра комуникация и навременна професионална подкрепа. Така близкият остава по-дълго в позната среда, а семейството запазва силите си за това, което никой професионалист не може да даде: любовта и присъствието. Виж нашата цялостна услуга „грижа при деменция у дома“ за повече подробности.

Ако имате нужда от консултация или искате да обсъдите конкретен случай, свържете се с нас в Хелфен. Изслушваме без ангажимент и заедно ще намерим решение.