Собствено жилище: място за грижи
Стаята на болния
Открай време семейното жилище е за млади и стари, особено в кризисни времена, място на сигурност и уют. Тук всеки човек намира кътчето, където може да се възстанови от стреса на всекидневието.
Когато строят къща, когато наемат и обзавеждат жилището си, хората обикновено не мислят, че внезапно заболяване или инвалидност могат да повлияят съществено върху нормалния съвместен живот и използването на жилищното пространство. Ако общото жилище може да бъде приспособено към потребностите и обслужването на болния, това ще му осигури известна самостоятелност и самочувствие на добро ниво.
Често стаята на болния се превръща в единственото място за живеене: там той яде и спи, изхожда се по голяма и малка нужда, занимава се с разни неща и посреща приятелите си. В много случаи това продължава месеци и дори години.
Пример:
Социален работник от болницата се обажда на г-жа Николова и ѝ съобщава, че лечението на свекърва ѝ е приключило и на следващия ден старата жена ще бъде изписана от болницата, но ще се нуждае от съдействие в процеса на възстановяване и постоянни грижи у дома. Досега пациентката е водила самостоятелно домакинство. По преценка на лекаря тя вече не може да остане сама в жилището си. Социалният служител желае да изясни дали г-жа Николова ще приеме свекърва си в своето жилище и обяснява, че близките могат да разчитат на помощта на болногледач или личен асистент. Новината е изненадваща за г-жа Николова и в първите мигове тя се чувства безпомощна. Ето някои от въпросите, които си задава:
- Как ще реагират съпругът и децата ми?
- Какво означава приемането на възрастен и болен човек в семейството ни?
- Ще получа ли добра консултация и помощ от социалната служба?
- Ще мога ли да се грижа сама за свекърва си?
- Къде и как ще я подслоня?
- Как ще приеме тази голяма промяна?
Друг съществен въпрос е “Коя стая в жилището е най-подходяща, за възрастната жена?”. Универсален отговор няма, но трябва да имаме предвид следните съображения:
- Близост на стаята до банята и тоалетната.
- Отдалеченост от дневната и помощните помещения.
- Накъде гледа стаята и има ли достатъчно светлина?
Семейството трябва да се съобрази както с нуждите на болния, така и със собствените си потребности и навици. Проблемът може да се изостри, когато жилището е малко или е в многофамилна сграда. Въпреки това собственият дом остава най-доброто място за живеене на всеки възрастен или болен човек.
Климат на помещението на пациента
При избора и обзавеждането на болничната стая трябва да бъдат изпълнени определени критерии, които създават оздравителен климат. Вземете предвид следните съображения:
| Положение на стаята | |
| слънчева | Внимавайте за посоката; най-добре е стаята да гледа на югоизток (през лятото няма пряко слънчево греене, през зимата е топло); |
| защитена от шум | Погрижете се болният да не се излага на неприятни шумове; |
| лесно достижима | Близост до кухнята, банята и дневната; лицата , които се грижат за болния, трябва да го чуват по всяко време; ако може болният трябва да достига сам тоалетната и банята. |
| Отопление | |
| равномерно | Температурата в стаята трябва да бъде 18-20 градуса; при централно отопление трябва да се внимава за постоянна влажност (влажни кърпи, съдове с вода). |
| Проветряване | |
| редовно | Отварянето на прозорците и вратите осигурява достъп на чист въздух, но трябва да се внимава за течение. |
| Почистване | |
| редовно | Стаята се почиства редовно, като се внимава особено за пода (мокетът събира прах). |
| Осветление | |
| Стаята трябва да бъде светла, но лампите не бива да заслепяват болния. Той трябва да разполага с лампа за четене, която да е в пряка близост до него. Светлината трябва да бъде разсеяна. Тежкоболните, децата и хората с душевни заболявания се нуждаят от светлина и нощем, за да преодолеят страховете си и да могат да се ориентират (може да поставите икономична крушка). | |
Приспособяване на жилището към променената ситуация
Обикновено хората обзавеждат жилището си според своя личен вкус. Когато харесва жилището си, човек се чувства някак по-сигурен. Въпреки това личните представи за удобство и уют не означават автоматично създаване на ситуация, подходяща за гледане на болен човек в домашни условия. Подредбата на жилището трябва да подкрепя и подобрява самостоятелността на потребителя, и да повиши качеството на живот въпреки нуждата от всекидневни грижи. Преобразуването на жилището в съответствие с потребностите на болния често може да се извърши без големи преустройства.
Примери за приспособяване на жилището:
- пътеките и малките килими трябва да се махнат или да се закрепят за пода с шини или лепенки;
- дребните мебели, които ограничават придвижването, трябва да се отстранят;
- в банята и тоалетната трябва да се сложат специални дръжки, за които болният да се хваща при ставане и сядане;
- праговете на вратите да се махнат;
- пътеките в коридора и на стълбището да се закрепят здраво;
- ключовете за лампите да се поставят на подходяща височина и да бъдат заменени с по-големи;
- да се инсталира система за общуване между стаите;
- вратите на банята и тоалетната да се разширят, за да минава инвалидният стол;
- ако болният е принуден да се мие седнал, мивката да се постави на подходяща височина;
- крановете за водата да се заменят с лесни за пускане арматури (смесители с един лост);
- ваната са се замени с душ подходящ за инвалиди;
- телефонът да се допълни с високоговорител или система а домашна помощ.
Обзавеждане на болничната стая
Много хора се изправени пред необходимостта да преобразуват една от стаите на жилището си в болнична стая за нуждаещ се близък. Те изпитват най-различни трудности, тъй като досегашното обзавеждане на стаята не е съобразено с нуждите на болния. Изискванията към вещите в тази стая произтича и от желанията на болния, от начина на обслужването му, както и от отношението на болногледача.
- Леглото – винаги е по-добре да изберете легло вместо диван. По възможност леглото трябва да бъде преустроено според нуждите на болния. Добре е ако може да се обхожда от ляво и от дясно.
- Нощно шкафче – то е незаменимо за събиране на личните вещи. В него могат да се съхраняват уринаторът и/или подлогата.
- Стол/кресло – добре е във всяка болнична стая да има поне един стол и едно кресло, където болният може да седи от време на време и където ще сядат гостите.
- Маса – тъй като има голяма повърхност, тя е подходяща за подреждане на най-различни неща.
- Лампи – много е важно осветлението да не заслепява болния. Лампата за четене трябва да бъде достатъчно силна.
- Звънец – ще ви трябва камбанка или електрически звънец, с които болният да ви даде знак, че има нужда от нещо. Домашният телефон или автоматичната система за повикване могат да спестят на болногледача много ненужни разходки.
- Килими – задължително е килимите и пътеките да не се плъзгат; ако болният не може да задържи урината и изпражненията си, пред леглото може да се сложи подложка за баня, която се пере лесно. При инфекциозни болести всички килими трябва да се махнат.
- Украса на стената – картини, снимки, спомени от пътувания, кръст или стенен килим допринасят за създаване на уютна атмосфера и внасят лична нотка в обзавеждането на стаята.
- Цветя – зелените растения и цветя внасят в стаята част от живата природа. Избягвайте цветя, които причиняват алергии.
- Завеси – те създават топла, уютна атмосфера, освен това предпазват от ярка дневна светлина и не позволяват в стаята да проникват чужди очи.
Място на леглото в стаята на възрастният или болен човек
След като вече сте избрали стая от семейното жилище, в която ще се настани болният, най-важната ви задача е да решите къде ще сложите леглото. То е центърът на стаята, всички останали мебели се разполагат в зависимост от него. Освен това положението на леглото оказва влияние върху възможностите за грижи и самопомощ.
Съществуват няколко възможности за поставяне на болничното легло. Ето какво трябва да имате предвид при избора:
- Леглото не бива да бъде на течение.
- Болният трябва да вижда влизащите.
- Болният трябва да може да гледа през прозореца.
- Болният възрастен трябва да се чувства уютно (ъглово разполагане на леглото).
- По правило болногледачът пристъпва към болния от дясната страна.
Като цяло трябва да се помисли дали поставянето на леглото в ъгъла, което създава чувство на уют, не е по-важно от двустранния достъп до него. За да изпълните и двете изисквания, леглото може да бъде подвижно – на колелца. Така болният се чувства уютно, а болногледачът може да се приближава до него и от двете страни. Ако смятате, че болният има нужда от решетки, за да не падне, трябва да обмислите и този важен въпрос.
По-особена е ситуацията, когато болният е с едностранна парализа. Такъв болен изпитва сериозни трудности, когато трябва да влезе в контакт с предметите и лицата, намиращи се откъм парализираната страна. В тази ситуация е важно:
- Да окуражавате болния непрекъснато да обръща глава към парализираната страна.
- Да поставяте предметите, които го интересуват (телевизор, стол на посетителя) от парализираната страна.
Това помага за системно активизиране на парализираната страна.
Нощното шкафче също се поставя откъм парализираната страна, за да може болният да се пресяга през тялото си със здравата ръка и да си взема, например, чаша вода или кърпичка.
Стаята на болния: място за комуникация
Общуване с болния до леглото му
Тежкото остро заболяване или хроничната болест променят живота на засегнатия за дълго време напред. Личните контакти с външния свят намаляват, понякога значително – болният е застрашен от хронична самота. Твърде често близките се грижат единствено за облекчаване на физическите страдания, но не се сещат за душевната самота. Личната пряка връзка с човека до нас (комуникация) се осъществява чрез езика, жестовете, мимиките и телесния контакт. Тя създава доверие и надежда. Разговорът от болничното легло дава възможност на болния да изрази страховете и съмненията си, да сподели желанията, надеждите и радостите си. Партньори в разговора могат да бъдат, освен членовете на семейството и приятелите, и бившите колеги, познати, съседи, може би домашният лекар или свещеникът. Тези контакти трябва да се поощряват, особено при хронично болни и инвалиди, стига те да са готови да контактуват с другите чрез езика, жестовете и мимиката, да поддържа старите си връзки със света.
Когато близките имат желание да подтикнат болния към разговор, трябва да внимават отговорите да не бъдат само с да и не, а по-подробни, т.е. Въпросите да се задават така, че да изискват обширно обяснение.
Много е важно болният да изразява мислите и чувствата си, да разказва спомените си, да се освободи физически и душевно чрез говора. За него ще бъде от голяма полза, ако разговорът се води “нормално”. Така двамата партньори в разговора могат да обменят опит и да сравняват спомени си. Още по-интересно става, когато се обсъждат личните интереси и представи, когато се подновяват стари връзки.
Разговорът край болничното легло има и други функции:
- Болният може да си изясни ситуацията, в която се намира; разговорът му помага да се чувства приет и разбран, укрепва самочувствието му, вдъхва му надежди.
- Личността, която се грижи за него, респ. Посетителят (болногледача), може да научи повече за болния, да узнае мнението му по важни въпроси, да вникне в душевното му състояние.
Добре обзаведената болнична стая и грижливо подреденото легло не са достатъчни за доброто състояние на болния. Той има нужда от посещения на роднините, познатите и съседите си. Липсата на социални контакти може значително да затормози душевното му състояние. Затова и една от важните задачи на гледача е да поощрява общуването с болния.
Участие в обществения живот чрез масмедиите
Пример
Един инвалид, който по-рано е участвал активно в живота на общността и редовно е посещавал църковни служби и вечерите в дома на свещеника, е прикован към леглото за неопределено време. Болестта го е лишила от възможността да упражнява тези твърде важи за него дейности. Съобразявайки се със състоянието на болния, болногледачът, който се грижи за него, досега е избягвал да му включва телевизора и радиото. Оказва се обаче, че като слуша радио, като следи религиозната служба по телевизията, като гледа интересни предавания, болният лека-полека започва да се връща към живота, който някога е водил.
Лесно е да се проумее, че този болен е бил лишен от една много съществена част от живота си. Човекът, който го гледа не е помислил, че е редно да го попита за желанията му и сам да му предложи интересни предавания по радиото и телевизията, макар че той не е изразил желание за това. Опасността от изолация може да бъде намалена, когато болният има възможността да следи събитията чрез пресата, радиото, интернет и телевизията и да обменя мисли с посетителите си. Разбира се трябва да се помисли и за някои развлечения. Книгите, списанията, онлайн музикалните канали, подкасти, влогове и аудиокнигите също предлагат изобилие от стимули. Много често хроничноболните приемат с благодарност предложенията за рисуване, плетене, шиене, моделиране и т.н. Тези занимания укрепват волята им за живот и активизират силите им.
Всичко това означава, че има смисъл да предложим на болния радио и телевизионни предавания. Разбира се, степента на използване на масмедиите зависи от състоянието на болния (остро – тежко – продължително заболяване), както и от потребностите му.
Вероятно разбрахте, че контактите на хроничноболния човек могат да бъдат различни и многообразни. Индивидуално съобразените решения за симулиране или ограничаване на контакта с външния свят започват още с гледането и избора на определени програми, книги, вестници, списания или картини в стаята.
Гледане на болен – обобщение
За да създадете лично жизнено пространство на болния вие трябва:
- Да приемете собственото си жилище като място, където се осъществява грижата за болния.
- Да намерите подходяща стая за болния и най-доброто място за неговото легло, което да съответства на потребностите му и да улеснява работата на болногледача или асистента.
- Да обзаведете стаята на болния така, че както избраните мебели, така и цялостната атмосфера да са благоприятни и да му действат стимулиращо.
- Да създадете климат, който е не само приятен, но и укрепва силите на болния.
- Да организирате общуване края леглото на болния, така че да се водят интересни разговори и да се осъществява обмен на мнения.
- Да запазите многообразните контакти на болния с външния свят, като използвате книгите, списанията, вестниците, радиото, телевизията и интернет.
